Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού, Κωνσταντινούπολη ΙΔΡΥΜΑ ΜΕΙΖΟΝΟΣ ΕΛΛΗΝΙΣΜΟΥ
z
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Αναζήτηση με το γράμμα ΑΑναζήτηση με το γράμμα ΒΑναζήτηση με το γράμμα ΓΑναζήτηση με το γράμμα ΔΑναζήτηση με το γράμμα ΕΑναζήτηση με το γράμμα ΖΑναζήτηση με το γράμμα ΗΑναζήτηση με το γράμμα ΘΑναζήτηση με το γράμμα ΙΑναζήτηση με το γράμμα ΚΑναζήτηση με το γράμμα ΛΑναζήτηση με το γράμμα ΜΑναζήτηση με το γράμμα ΝΑναζήτηση με το γράμμα ΞΑναζήτηση με το γράμμα ΟΑναζήτηση με το γράμμα ΠΑναζήτηση με το γράμμα ΡΑναζήτηση με το γράμμα ΣΑναζήτηση με το γράμμα ΤΑναζήτηση με το γράμμα ΥΑναζήτηση με το γράμμα ΦΑναζήτηση με το γράμμα ΧΑναζήτηση με το γράμμα ΨΑναζήτηση με το γράμμα Ω

Константинопол по време на Латинската империя

Συγγραφή : Rakova Snezhana (5/3/2008)

Για παραπομπή: Rakova Snezhana, "Константинопол по време на Латинската империя", 2008,
Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού, Κωνσταντινούπολη
URL: <http://www.ehw.gr/l.aspx?id=10861>

Константинопол по време на Латинската империя (27/6/2009 v.1) Constantinople in Latin period (27/6/2009 v.1) Κωνσταντινούπολη την εποχή της Λατινοκρατίας (18/10/2009 v.1) 
 

1. Възникване на Латинската империя

Латинската империя в Константинопол се създава след превземането на града от войските на кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход. Главните участници в него са западни рицари (от Фландрия, Бургундия и немските земи) и венецианците, които предоставят флота и са водени от дожа Енрико Дандоло (1192-1205). Още преди окончателното превземане на града кръстоносците (западните рицари и венецианците) сключват договор за последващото разпределение на плячката. Той предвижда 3/8 от града и от завладените византийски територии да са под управлението на Венеция и на нейния дож. На новоизбрания император щели да принадлежат ¼ от града и териториите на Византия. От останалите условия на договора, които предопределят бъдещото устройство на Латинската империя важни са: начинът на избор на император – от съвет от 12 човека, с равно представителство на венецианците и рицарите; за страната, която не е избрала император остава да избере свой латински патриарх в Константинопол; комисия от 24 души и от двете страни ще разпределя след това феодите (те щели да бъдат са абсолютна и свободна собственост, наследствени по мъжка и по женска линия); неприятели на Венеция няма да се допускат в границите на империята по време на война и Дожът нямало да се кълне пред императора. Този договор е продължен, вече след завладяването на Града – през есента на 1204 г., като конкретно се определя кои територии на кой от водачите на похода ще принадлежат1.

2. Превземането на Константинопол и разпределението на плячката

Обсадата на града трае от юни 1203 до 12 април 1204. През това време на три пъти са предизвикани пожари, които нанасят големи поражения, особено в търговските квартали около Златния рог, включително и в централната част на града, в близост до църквата Света София и дворците2. Самото превземане на Константинопол е описано подробно от редица съвременни автори – византийци (Никита Хониат)3 и от участници в похода (Жофроа дьо Вилардуен,4 Робер дьо Клари5). От тях научаваме, че след превземането и първоначалното разграбване в продължение на три дни, плячката е струпана в две-три църкви и после разпределена между кръстоносците. Основно това са предмети с голяма стойност, църковна утвар от злато и сребро, както и произведения на изкуството, платове, скъпоценни камъни. Стойността им се изчислява на ок. 400 000 сребърни марки. От тази сума – 50 000 са били изплатени на венецианците, според предварителния договор (Жофроа Вилардуен6). Останалата част е разпределена между рицарите и венецианците. Броят им е спорен – приблизителната цифра на рицарите е ок. 35000, а на венецианците 17000. Разграбването на града и унищожаването на неговите паметници продължава в последвалите месеци. Никита Хониат разказва в отделно съчинение, добавено в края на неговата история, която завършва със събитията от 1208 г., за претопяването и унищожаването на множество статуи от бронз, намиращи се на хиподрома и на градските площади7. Най-голяма стойност имали реликвите, намиращи се в многобройните константинополски църкви. За Венеция на кораби са натоварени и изпратени безценни реликви (плат, напоен с кръвта Христова, част от Кръста на разпятието, части от трънения венец на Христос, мощи на светци, между които на Св. Атанасий, Св. Лучия, Св. Симеон), икони, свещени потири и чаши от злато и сребро, църковни съдове, части от мозайки, мраморни колони, статуи, между които знаменитите коне, сложени на фасадата на Сан Марко, скъпи платове и дрехи, включително роби и добитък). Пренасянето на богатства на Запад, не само във Венеция, но и към Париж и други градове на Западна Европа, продължава и през следващите години, макар и в по-малка степен. През 1238 г. императрицата-майка залага трънения венец при венецианцианския подеста Алберто Морозини за сумата от 13 134 перпера. Той е откупен от френския крал Луи ІХ Свети по времето на император Балдуин ІІ в 1238, заедно с други реликви от църквата Богородица Фароска в Константинопол, които са отнесени в Sainte Chapelle в Париж, а понастоящем някои се намират в съкровищницата на Нотр Дам.

3. Латинските императори

Императорите на Латинската империя следват традициите на визанитйския имперски церемониал и се коронясват в църквата Света София. Някои от основните инсигнии на властта също са заимствани от Византия. Титлите и ранговете на бароните също се променят под влияние на византийската система (титли – деспот). Императорите създават и своя канцелария на латински език, но по модела на Византия. В някои области на държавната организация като монетосечене, данъчно и фискално право също се следват византийските модели.

Първият латински император Балдуин Франдърски е коронясан на 16 май 1204 г., макар че като основна фигура по време на похода се очертава Бонифас дьо Монфера. Някои късни венециански извори разказват, че претендент е бил и самия Дандоло. Балдуин І е млад и се ползва с доверието на войската, но царуването му е краткотрайно. През 1205 или 1206 г. той намира смъртта си в български плен след загубата на решителна битка с българите при Адрианопол през април 1205 г. по-малко от една година след коронацията си. За един сравнително продължителен период „управител” moderator на империята и след това император е неговия брат Анри, а след него Робер дьо Куртене, съпруг на сестра им Йоланта. Тези незабележителни с делата си и с краткотрайна власт императори с усилие продължават живота на Латинската империя, лишена от собствени войски, значителен флот и разчитаща единствено на помощта на Венеция, която от своя страна се заема усилено с изграждането на собствената си колониална империя и завладява острови, градове и територии около морето.

4. Разпределението на дворците, църквите и територията на града. Демографски промени

Първият латински император Балдуин се настанява в Големия императорски дворец (според Виладуен8 и Клари9 – двореца Буколеон), а двореца във Влахерните е взет от неговия брат Анри. Тъй като Балдуин умира скоро, дворецът остава празен и занемарен. Никифор Григора свидетелства за плачевното му състояние през 1261 г.10 Св. София става седалище на латинския патриарх, който е венецианецът Тома Морозини . За пръв патриарх е избран Томазо Морозини. По разпореждане на папата Инокентий ІІІ, той поставя множество свещеници, които признават върховенството на папата, макар че много църкви и манастири запазват православните си свещеници. Църквата Света София има венециански клир и е под тяхно управление. От останалите константинополски църкви под властта на католически свещеници преминават: Свети Апостоли, Св. Георги, Пантократор (на венецианците), Богородица Влахернска и още много други на брой около 50. За Балдуин остават около 30 църкви, плюс още няколко на брой, които са дадени на пизанците. Папските легати (Беноа кардинал на Св. Сузана и ...) предоставят/ даряват църкви и манастири на различни религиозни ордени: хоспиталиери (Св. Самсон), бенедиктинците (Богородица Виргиотис). В църквата Мария Кириотиса (дн. Каленедерхане джамия) след 1220 г. се настаняват францисканци. Има запазени и до днес фрагменти от фрески със сцени от житието на св. Франциск, изпълнени от западен художник. Въпреки всички усилия църквата запада с времето толкова много, че през 1261 е трябвало да бъде изцяло реставрирана.

По време на Латинската империя голяма част от гръцкото население на града се изселва, за сметка на прииждащите от Запад рицари, търговци и обикновени хора, търсещи богатство и прехрана. Общото състояние е на обезлюдяване и запустяване на града, който загубва столичния си блясък. Липсва силна императорска власт и аристократична прослойка, която да изпълнява функцията на меценат и дарител спрямо църковните и светските учреждения на града.

5. Венецианската власт в града

Венецианците получават най-важната част – между главната улица Месе и Златния рог. Манастира Пантократор става седалище на властта им. Смъртта на дожа Енрико Дандоло (погребан в църквата Света София), който вече е на преклонна възраст, настъпва наскоро след злополучната битка при Одрин през 1205 г. Управител на венецианците става подеста Марино Дзено. Той се държи като равнопоставен на латинския император и подписва, заедно с него с червено мастило документи и споразумения. Издава дори и самостоятелни договори през 20-те г. на ХІІІ в. В съвета, който е създаден от императора се включват 12 души - по шест от венецианците и шестима от бароните. Това е висшият съвещателен орган на новата власт. Подестата (тази титла е в сила до 1261) има политически, военни и съдебни функции. Има сведения, че първият подеста е извършвал и строителни дейности в града. Венецианците разпростират властта си не само в рамките на предишния си търговски квартал, но и извън него, уголемявайки го значително11. Освен това подестата прави големи дарения на венецианския партиарх в Градо и на други църкви и манастири от Венеция. Така например пристаните за кораби на Златния рог и кейовете за риболов са дадени на Сан Джорджо Маджоре във Венеция. Венецианците – сега вече управители на значителна част от града развиват трескава търговска дейност. По времето на Латинската империя те са всепризнати господари на източното Средиземноморие.

* Initial entry's version that has been further edited in Greek and English (Editor's note)

1. Thomas G., Tafel G., Urkunden zur älteren Handels- und Staatsgeschichte der Republik Venedig mit besonderer Beziehung auf Byzanz und die Levante. 1. Theil (814-1205) (Wien 1856, repr. Amsterdam 1964), pp. 445-452; Carile, A., "Partitio terrarium imperii Romanie", Studi veneziani 7 (1965), pp. 125-305.

2. Madden, T. F., “The Fires of the Fourth Crusade in Constantinople, 1203–1204: A Damage Assessment,” Byzantinische Zeitschrift 84/85 (1991–92), pp. 72–93. – вж картата на стр. 93.

3. O City of Byzantium. Annals of Niketas Choniates, (ed.) H.G. Magoulias (Detroit 1984), стр. 311-320.

4. Villehardouin, La Conquête de Constantinople (ed.) E. Faral (Paris 1939), vol II, § 232-251.

5. Robert de Clary, La prise de Constantinople (ed.) Ch. Hopf, Chroniques gréco-romaines inedites ou peu connues (Berlin 1873), pp. 1-85.

6. Villehardouin, La Conquête de Constantinople (ed.) E. Faral (Paris 1939), vol II, § 254

7. O City of Byzantium. Annals of Niketas Choniates (ed. H.G. Magoulias), Detroit, 1984, 331 sqq. (De signis).

8. Villehardouin, La Conquête de Constantinople (ed.) E. Faral (Paris 1939), vol II, § 268.

9. Robert de Clary, La prise de Constantinople (ed.) Ch. Hopf, Chroniques gréco-romaines inedites ou peu connues (Berlin 1873), стр. 73.

10. Nicephori Gregorae Historia Byzantina, vol. I, Shopen, L. (ed.),  Corpus Scriptorum Historiae Byzantinae (Bonnae 1829), кн. IV.2.6, стр. 87  - ред. 22-23.

11. Jacoby, D. The Urban Evolution of Latin Constantinople (1204-1261) in Byzantine Constantinople: Monuments, Topography and Everyday Life (ed. By N. Negipoglu) (Leiden-Boston-Koeln 2001) 277-297.

     
 
 
 
 
 

Δελτίο λήμματος

 
press image to open photo library
 

>>>